За мирното посещение на патриарх Даниил в Истанбул и дежурните хулители
Проф. Иван Желев,
За хулите на ония, които го хулят (по Пс. 68:10)
Много приказки се изприказваха в последните месеци за мирното посещаване на новия български патриарх Даниил в Цариградската вселенска патриаршия във Фенер, Истанбул, както и за другите по-късно при останалите патриарси и архиепископи. Новите гъркомани у нас се престарават да угодят на някого, само че не знам тъкмо кой им е лелеяният управник.
Независимо от многото ругатни, с които хулиха патриарх Даниил от избора му и не престават, не съм прочел някой да го упреква в изказване, че няма да прави така наречен мирни визити. Само дето не се преценяват с простичкия факт, че такова посещаване не е персонален въпрос на патриарха. Системата на ръководство на БПЦ-БП допуска такова посещаване да се направи по решение на Св. Синод. Дори и да не желае патриархът, решението на груповия орган на ръководство може да го задължи.
Вярно е също по този начин, че към този момент се беше случило и нещо друго, което усложни «междуправославната обстановка»: прибързаното оповестяване от Св. Синод във Фенер на една нова автокефална черква, наречена Православна черква в Украйна (ПЦУ) и то при съществуването в тази страна и нейните земи още от края на 9 век на жива православна черква. Както е известно, ПЦУ е едно ad hoc обединяване на две съперничещи си разцепнически фракции на православните в Украйна. Дълго време никоя друга поместна православна черква не признаваше този акт, което въпреки всичко е належащо, с цел да стане той факт в живота на международното Православие. Постепенно след съответния напън от църковни и всемирски фактори три църкви признаха ПЦУ, само че 10 църкви (квалифицирано болшинство!) не я признават и това сътвори ужас в цялата Православна черква (т.е. общността от всички 14 поместни автокефални православни църкви).
Известно е също по този начин, че Св. Синод на БПЦ-БП е една от 10-те църкви, които не признават ПЦУ. И все пак преди година и половина (май 2024 г.) трима български архиереи бяха „ изненадващо “ въвлечени в съслужение с епископи на тази непризната от БПЦ (разбирай и от самите тези български архиереи) църковна конструкция.
Не е толкоз значимо дали от българска или от фенерска страна е постъпено неточно. Но при такива условия е мъчно да се насърчи болшинството в Св. Синод на БПЦ да реши предстоятелят на Църквата ни да отиде на посещаване в Цариград, както славяните на Балканите (и не само) обичайно назоваваме „ Царстващия град “ на две империи.
Защото публично БПЦ-БП няма и не проличава да желае да има общение с ПЦУ, а пък «изненади» на място постоянно могат да се чакат.
Тогава пристигна визитата на патр. Даниил в Солун. На него месеци наред се противопоставяха таман тези владици на БПЦ, които към този момент бяха „ сгазили лука “ в Цариград. Накрая тяхното твърдоглавие се пречупи и по решение на нашия синод патриарх Даниил отпътува за Солун. Там той организира две настоятелен срещи с патриарх Вартоломей, едната от които на четири очи, без преводач, освен това прекомерно продължителна. На тази среща, дружно с другите разисквани въпроси евентуално е контрактувано и мирното посещаване на патриарх Даниил във Фенер, само че безспорно – при ясни условия и без „ изненади “. Така се взе и съответното решение на българския синод за идното посещаване. Което, по всичко проличава, че ще бъде спокойно и резултатно. Защото има какво да се разисква и договаря от патриарсите и владиците на двете патриаршии, с цел да продължат братските връзки сред нашите църкви. Такива връзки сме имали през вековете, само че и епохи наред е имало напрежения сред нашите църкви. От които страда на първо място народът Божи, не толкоз владици и патрици. Страда и цялото Православие.
Нека напомним, че Солунската конференция не беше първата среща на патриарх Даниил с сътрудника му патриарх Вартоломей. Двамата патриарси (след избора и интронизацията на патриарх Даниил в София на 30 юни 2024 г.) се срещнаха на „ неутрална територия “ още на опелото на Албанския архиепископ Анастасий (Янулатос) в Тирана на 30 януари 2025 година Със сигурност и отсега нататък ще имат благоприятни условия да се виждат, за наслада на всички, които почитат своите наставници, и за вразумяване на тези, които ги хулят.
Не знаем до каква степен ще се усмирят гъкоманите-хулители на патриарх Даниил с провеждането на това протоколно посещаване (те постоянно могат да измъкнат от попския си ръкав нови вини). Но във всички случаи визитата ще възбуди „ другата страна “, която към този момент стартира да сипе предизвестия и заклинания: не трябвало патриарх Даниил да отива и да служи с патриарх Вартоломей, и то не поради някакви там украинци от ПЦУ, а поради икуменическите дейности (и вменявани убеждения) на Цариградския патриарх. Заклеймяват го с надълбоко разбиране и лека ръка (видимо и с лека съвест, което към този момент е проблем!), а след мирното посещаване ще начислят и на Българския патриарх вини и… клюки. Така ще е, а и той го знае. С поемането на виновния пост той се е зарекъл да служи на Божия народ в юрисдикцията на БПЦ-БП, а не да му служат. Който знае Писанието, се сеща защо става дума. А другояче няма друго лекарство против тези безобразия, с изключение на смирението и молитвата. От всички и за всички.
За хулите на ония, които го хулят (по Пс. 68:10)
Много приказки се изприказваха в последните месеци за мирното посещаване на новия български патриарх Даниил в Цариградската вселенска патриаршия във Фенер, Истанбул, както и за другите по-късно при останалите патриарси и архиепископи. Новите гъркомани у нас се престарават да угодят на някого, само че не знам тъкмо кой им е лелеяният управник.
Независимо от многото ругатни, с които хулиха патриарх Даниил от избора му и не престават, не съм прочел някой да го упреква в изказване, че няма да прави така наречен мирни визити. Само дето не се преценяват с простичкия факт, че такова посещаване не е персонален въпрос на патриарха. Системата на ръководство на БПЦ-БП допуска такова посещаване да се направи по решение на Св. Синод. Дори и да не желае патриархът, решението на груповия орган на ръководство може да го задължи.
Вярно е също по този начин, че към този момент се беше случило и нещо друго, което усложни «междуправославната обстановка»: прибързаното оповестяване от Св. Синод във Фенер на една нова автокефална черква, наречена Православна черква в Украйна (ПЦУ) и то при съществуването в тази страна и нейните земи още от края на 9 век на жива православна черква. Както е известно, ПЦУ е едно ad hoc обединяване на две съперничещи си разцепнически фракции на православните в Украйна. Дълго време никоя друга поместна православна черква не признаваше този акт, което въпреки всичко е належащо, с цел да стане той факт в живота на международното Православие. Постепенно след съответния напън от църковни и всемирски фактори три църкви признаха ПЦУ, само че 10 църкви (квалифицирано болшинство!) не я признават и това сътвори ужас в цялата Православна черква (т.е. общността от всички 14 поместни автокефални православни църкви).
Известно е също по този начин, че Св. Синод на БПЦ-БП е една от 10-те църкви, които не признават ПЦУ. И все пак преди година и половина (май 2024 г.) трима български архиереи бяха „ изненадващо “ въвлечени в съслужение с епископи на тази непризната от БПЦ (разбирай и от самите тези български архиереи) църковна конструкция.
Не е толкоз значимо дали от българска или от фенерска страна е постъпено неточно. Но при такива условия е мъчно да се насърчи болшинството в Св. Синод на БПЦ да реши предстоятелят на Църквата ни да отиде на посещаване в Цариград, както славяните на Балканите (и не само) обичайно назоваваме „ Царстващия град “ на две империи.
Защото публично БПЦ-БП няма и не проличава да желае да има общение с ПЦУ, а пък «изненади» на място постоянно могат да се чакат.
Тогава пристигна визитата на патр. Даниил в Солун. На него месеци наред се противопоставяха таман тези владици на БПЦ, които към този момент бяха „ сгазили лука “ в Цариград. Накрая тяхното твърдоглавие се пречупи и по решение на нашия синод патриарх Даниил отпътува за Солун. Там той организира две настоятелен срещи с патриарх Вартоломей, едната от които на четири очи, без преводач, освен това прекомерно продължителна. На тази среща, дружно с другите разисквани въпроси евентуално е контрактувано и мирното посещаване на патриарх Даниил във Фенер, само че безспорно – при ясни условия и без „ изненади “. Така се взе и съответното решение на българския синод за идното посещаване. Което, по всичко проличава, че ще бъде спокойно и резултатно. Защото има какво да се разисква и договаря от патриарсите и владиците на двете патриаршии, с цел да продължат братските връзки сред нашите църкви. Такива връзки сме имали през вековете, само че и епохи наред е имало напрежения сред нашите църкви. От които страда на първо място народът Божи, не толкоз владици и патрици. Страда и цялото Православие.
Нека напомним, че Солунската конференция не беше първата среща на патриарх Даниил с сътрудника му патриарх Вартоломей. Двамата патриарси (след избора и интронизацията на патриарх Даниил в София на 30 юни 2024 г.) се срещнаха на „ неутрална територия “ още на опелото на Албанския архиепископ Анастасий (Янулатос) в Тирана на 30 януари 2025 година Със сигурност и отсега нататък ще имат благоприятни условия да се виждат, за наслада на всички, които почитат своите наставници, и за вразумяване на тези, които ги хулят.
Не знаем до каква степен ще се усмирят гъкоманите-хулители на патриарх Даниил с провеждането на това протоколно посещаване (те постоянно могат да измъкнат от попския си ръкав нови вини). Но във всички случаи визитата ще възбуди „ другата страна “, която към този момент стартира да сипе предизвестия и заклинания: не трябвало патриарх Даниил да отива и да служи с патриарх Вартоломей, и то не поради някакви там украинци от ПЦУ, а поради икуменическите дейности (и вменявани убеждения) на Цариградския патриарх. Заклеймяват го с надълбоко разбиране и лека ръка (видимо и с лека съвест, което към този момент е проблем!), а след мирното посещаване ще начислят и на Българския патриарх вини и… клюки. Така ще е, а и той го знае. С поемането на виновния пост той се е зарекъл да служи на Божия народ в юрисдикцията на БПЦ-БП, а не да му служат. Който знае Писанието, се сеща защо става дума. А другояче няма друго лекарство против тези безобразия, с изключение на смирението и молитвата. От всички и за всички.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ